Подобряване на инсулиновата чувствителност

Инсулинова чувствителност? Инсулинова резистентност? Знаете ли какво означават тези неща? Ние от HealthStore сме тук, за да ви запознаем.

Тези термини се използват широко в медиите и интернет пространството и често се свързват с диабета, но знаем ли всъщност какво точно представлява инсулина и влиянието му върху тялото.

Какво е инсулинът?

Инсулинът е хормон, който се отделя от панкреаса, орган стоящ непосредствено след стомаха, що се отнася до метаболизма на въглехидратите. Когато се храним с въглехидрати, те се храносмилат и попадат в кръвопотока, като покачват кръвната захар. Панкреасът засича увеличените нива на кръвна захар и отделя инсулин, който да подпомогне тялото да обработи кръвната захар.

В едно здраво тяло, инсулинът се свързва с рецепторите на клетките. Когато клетката се свърже с инсулин чрез рецепторите си, тя действа като “вестоносец” и активира други рецептори, които помагат на клетките да усвоят кръвната захар от кръвообръщанието и да я използват за енергия. Казано накратко, инсулинът помага на клетките да използват въглехидратите за енергия. Нивата на инсулин също така влияят върху разграждането на глюкогена и синтеза на нова глюкоза от черния дроб, както и на освобождаването на мастни киселини от мастните клетки. Всичко това се случва до момента, в който рецептори работят. А след това?

Усложненията

Инсулинова резистентност и инсулинова чувствителност не са абсолютни термини, а може да ги определим като континиуми, в зависимост от това как се храним. Инсулиновата резистентност се проявява, когато клетките не отговарят на инсулина и не се свързват с него. Ако клетките станат резистентни към инсулина, тогава панкреасът произвежда повече и повече инсулин, заради постоянното съдържание на глюкоза в кръвта. Това води до високи количества на глюкоза и инсулин, които циркулират, но не стигат до мястото където са нужни. В резултат на това, тялото ще бъде принудено да секретира стресовия хормон Кортизол и в крайна сметка глюкозата ще бъде складирана в мастните депа. Това ще доведе и до ниски енергийни нива, защото клетките няма как да черпят оптимални количества енергия.

Инсулиновата резистентност води до редица неблагоприятни за тялото ефекти като повече мазнини, висок кортизол, високи нива на триглициридите, които водят до опасност от развитие на атеросклероза и сърдечни болести. От своя страна високият кортизол намаля нивата на тестостерон при мъжете и може да доведе да ниски нива на енергия и липса на сексуално желание. Тялото ще произвежда повече свободни радикали, които водят до увеличаване на възпалителните процеси и болести. В най-лошия случай, тялото може да развие тип 2 диабет.

Какво да ядем при инсулинова резистентност

Инсулиновата резистентност се влияе както от мазнините, така и от въглехидратите. Незнайно за повечето, особено голяма роля играят мазнините. Всяка клетка в тялото има стена, която е изградена от два слоя липиди или мазнини, чиято структура се определя от мазнините, с които се храним. Ако приемаме прекалено много обработени транс-мазнини или съществува огромна разлика между количествата на омега-3 и омега-6 мастните киселини, тогава клетъчните стени ще са изградени от нездравословни мазнини, което води до намалена инсулинова чувствителност на клетките. Ако се храним с “добри” мазнини, като непреработени растителни, омега-3  и определени животински мазнини, тогава клетките функционират оптимално и увеличават инсулиновата си чувствителност.

Прости стъпки да се подобряват нивата на инсулиновата чувствителност са промяна в хранителните ни навици, като наблягане на високопротеинови храни, омега-3 и качествени мазнини, регулиране на захарта и фруктоза и хранене с въглехидарти с нисък гликемичен индекс. Доказано е, че тежките тренировки и интервалните тренировки също спомагат за инсулиновата чувствителност, но дали това е достатъчно?

Хранителни добавките и инсулиновата чувствителност

1. Базовите микронутриенти – много есенциални микронутриенти са дефицитни в модерното хранене, което налага набавянето им чрез специални храни или хранителни добавки. Тяхното значение за инсулиновата чувствителност всъщност е изключително значимо. На първо място стои най-добрият източник на омега-3, а именно рибено масло и причините ги изброихме по-горе (виж. “добри” и “лоши” мазнини). Други есенциални елементи са цинк, магнезий и витамин D. Обикновено храната ни е бедна на тези вещества и затова понякога е нужно да си ги набавяме като добавка. Цинк и магнезий са важни за функционирането на клетките и ензимните реакции. Влиянието им върху клетките всъщност оказва влияние върху подобряване на чувствителността на клетките към инсулина. Препоръчват се дози от 30 мг цинк и 400 мг магнезий дневно. Витамин D също участва в структурата на всички клетки в тялото и успешно се използва за превенцията и лекуването на диабет. За максимална ефективност се препоръчват 5000IU дневно или 35000-50000 IU, два пъти седмично.

2. Алфа Липоева Киселина  - това е може би една от най-важните добавки за превенция на инсулинова резистентност.  Съществуват множество изследвания за ефективностт на алфа липоевата киселина, като стимулатор на инсулиновата чувствителност. Като цяло това вещество се е доказало и в практиката. Алфа Липоева Киселина въздейства по няколко начина. На първо място, тя е мощен антиоксидант, който има самостоятелни антиоксиданти свойства и неутрализира свободните радикали. Но също така, АЛА “презарежда” и редица други антиоксиданти като витамин C, витамин Е, глутатион, коензим Q10 и NAD. Това нейно действие прави клетките по-здрави, а по-здрави клетки означа по-голяма инсулинова чувствителност. Алфа Липоевата киселина също така въздейства пряко върху инсулиновите рецептори на клетките, като увеличава тяхната инсулинова чувствителност. Именно за това, АЛА се е доказало като успешно средство за превенцията на тип 1 и тип 2 диабет, както и за лечението на тези болести.

За максимална ефективност препоръчваме поне 1200 мг АЛА или 400 мг Р-АЛА (р-изометрична) дневно.

3. Таурин – това е аминокиселина, която има силна антиоксидантна активност и влияе върху инсулиновата чувствителност. Тауринът участва в контрола на глюкозания хомеостазис, но механизма чрез който действа, все още не е напълно ясен. В едно изследване от 2009 г, учените тества влиянието на таурина върху инсулиновата чувствителност при плъхове. Установено е, че тауринът повишава минималния и инсулиново стимулирания тирозин фосфорилатион на инсулиновия рецептор в скелетната мускулатура и чернодробните тъкани. Изследването показва, че тауринът контролира глюкозния хомеостазис чрез регулирането на гените нужни за инсулинова секреция, породена от високи нива на кръвна захар. В допълнение тауринът стимулира и периферната инсулинова чувствителност.

Препоръчителният дневен прием на таурин е 2 грама.

4. Фенугрийк (Сминдух) – извлечения прах от семената на сминдух са богати на фибри, които забавят въглехидратния метаболизъм и намалят гликемичния индекс на храните. От друга страна, когато се приема с храна е доказано, че сминдух редуцира покачването на кръвна захар след хранене. Влиянието на билката фенугрийк върху кръвната захар се дължи на аминокиселината 5-хидроксиизолевцин. Освен, че увеличава нивата на рецепторите в кръвта, 4-хидроксиизволевцин дикретно влияе върху инсулиновата чувствителност на клетките. Съществуват две големи изследвания за ефективността на фенугрийк. В едно изследване публикувано през 1990 г в European Journal of Clinical Nutrition, е даван 50 грама прах от фенугрийк, два пъти дневно, на пациенти на инсулинова терапия поради развит тип 1 диабет. Нивата на кръвна захар падат средно от 272 mg/dl  на 196 mg/dl. Забелязва се също спад на лошия холестерол и триглициридите в кръвта. През 1996 г, се провежда друго по-голямо изследване, при което на 60 пациенти с неадекватно контролиран тип 2 диабет, са давани  25 г прах от семена на фенугрийк, два пъти дневно. За шест месеца, нивата на кръвна захар спадат от 151 mg/dl на 112 mg/dl.

За профилкатика препоръчваме прием от 5-6 грама прах дневно.

5. Гимнема Силвестре – Това е билка, която е популярна от древни време в аюрведическата медицина и е била използвана широко при лечение на висока кръвна захар. Гимнема Силвестре действа, чрез стимулиране на инсулиновата секреция, както и възстановяването на бета-клетките в панкреаса, отговорни за синтеза на инсулин. Проведени са две големи изследвания върху пациенти, които доказват ефекта на билката върху регулирането на висока кръвна захар. В първото са участвали 22-ма диабетици, а във второто 27. И в двата случая е даван един и същи екстракт от 400 мг. Резултатите са изцяло положителни и се забелязва значителен спад в нивата на кръвна захар.

Препоръчва се прием на 400 мг екстракт дневно, в продължение на 2-3 месеца.

Обърнете се към консултантите на HealthStore, за да изберете най-подходящите хранителни добавки за вас, които да подобрят инсулиновата ви чувствителност.