Емоционално хранене
Хм, изведнъж огладнях. Я да видим какво има в хладилника... Нещо сладкичко? Супер, тъкмо ще ми помогне да се концентрирам, за да напиша статията по-добре... Може би пък чипс преди това, така ще имам нещо за хрупкане докато си мисля...
Иска ми се да започна тази статия със следния въпрос: В общия случай, бихте ли казали, че хапвате само, когато сте гладни? А правите ли разлика между глад и апетит?
Много често, гледаме на храната не като на средство за оцеляване, а по множество други начини – за едни, тя е “повод” за среща, празник; понякога е наградка (когато сме на диета и решим, че сме били достатъчно послушни и заслужаваме нещо “за душата”), друг път обаче е грешка, за която съжаляваме, и от която се срамуваме. Лошото в последния случай е, че води до допълнителен стрес и негативни емоции, а следва да разберем как именно това може да ни разсее от здравословните ни цели, и да доведе до лоши хранителни навици.
Какво е емоционално хранене ?
На емоционално хранене се поддава почти всеки в днешно време, особено с безбройните изкушения, ухаещи от километър по улиците, както и безкрайния стрес покрай натовареното ни ежедневие. Колко от вас усещат, че напълняват, когато са подложени на стрес? Когато човек е емоционален, стресиран, тъжен и пр., той често би посегнал към храната, и в частност, сладкото и мазната храна, за утеха. Защо се случва това и как да предотрватим настроението ни да ни попречи на добрата форма?
Нека първо изясним каква е разликата между емоционалното и нормалното хранене.
На първо място, няма такова нещо като “изведнъж огладнях”. Гладът, истинският физически глад, настъпва постепенно и никога внезапно. Когато сте физически гладни, обикновено нямате внезапната нужда веднага да хапнете нещо(освен ако не сте гладни от няколко часа). Освен това, този тип глад кара дори зеленчуците да изглеждат много апетитни. Ако изведнъж обаче, “имате нужда” от пица, или нещо сладко, приятели мои, то вие изпитвате чист емоционален глад. Това е гладът, който търси утеха в храната, било то от скука, тъга, стрес или други негативни емоции. Това е типът глад, който Ви кара да си умирате за бързи закуски и сладорийки. Това е така, защото именно тези храни създават моментална реакция в организма като вдигат рязко нивото на кръвна захар, откъдето пък получавате бърз прилив на енергия, или моментно облекчение в настроението – това е така и поради друга причина – този тип храни имат много наситени вкусове и така стимулират рецепторите в устната кухина много по-силно и създават чувство за удовлетвореност.
Много често, след като сте хапнали по емоционални подбуди (например стрес), ще усетите чувство на вина или срам от околните за своя избор на храна. Сигурна съм, че повечето от вас поне веднъж са се чудили как да си оставят място и за десерта, въпреки че вече са се “натъпкали”. Много често ще изядете повече от необходимото, защото подсъзнателно се появява страх да не би по-късно да ви се дояде от същото, но вече да няма от него и да не успеете да му се насладите. При нормалното хранене, ядете, когато сте гладни и докато се заситите. При емоционалното хранене нещата съвсем не стоят така.
Емоции и чувства
Едно от най-важните неща, на които трябва да обърнете внимание са Вашите реакции към стреса или към определени емоции. Понякога отваряме хладилника и от обикновена скука. Обърнете внимание дали хапвате защото сте гладни, защото ви е скучно, или защото сте стресирани или притеснени. За да стигнете до корена на проблема, трябва да разберете какво причинява дадените емоции. Когато усетите внезапен глад, спрете за момент и помислете дали изпитвате празнота в стомаха си, или по-скоро другаде. Помислете дали не се нуждаете от нещо, което да ви разсее. Опитайте да отложите хапването с 5 минути, за да видите дали пък няма да отшуми нуждата, защото много често, внезапните огладнявания отминават също толкова рязко. Може да пробвате да почетете интересна книга, да се обадите на приятел или роднина, да излезете на разходка, или дори да се разшетате у дома. Движението е много благоприятно в такива моменти. Другият въпрос е, че ако откриете причината за внезапното “озверяване” за сладичко, може да си “пуснете аванта” веднъж, но да сте подготвени за следващия път - било то със здравословен снак под ръка, като плод, протеинов бар, стафиди, или просто да знаете как психически да промените своята реакция.
Друг фактор за емоционално хранене е съня. Не знам дали сте забелязали, но много често, когато не си доспивате, през деня Ви се хапват повече храни, които отново да Ви дадат бърз прилив на енергия – захарни изделия, мазни храни като бързи закуски, пици и пр. Липсата на сън директно се свързва с повишени нива на стрес, преяждане и покачване на телесно тегло.
Хормони
Има два хормона, които регулират чувството за глад и ситост – грелин – който стимулира апетита, и лептин – хормонът, който изпраща сигнали към мозъка, че стомахът е пълен. Съответно при покачването на нивата на единия, нивата на втория спадат и Вашият мозък решава дали Ви се хапва или не. Когато обаче не си доспивате, нивата на грелин скачат и така стимулират Вашия апетит повече от нормалното, а нивата на лептин спадат – което означава, че трудно ще изпитате чувство за ситост, а доста ще Ви се хапва. Освен чисто хормоналните причини, липсата на сън стресира тялото. Както установихме, високите нива на стрес, често могат да ви накарат да посегнете към допълнително количество, в повечето случаи, нездравословна храна.
И сега, какви изводи си направихте? Който може да си позволи да спи повече - страхотно! Ще Ви се отрази добре по много причини и по много начини. В останалите случаи, трябва самодисциплина, воля, но и най-вече подготовка. Не дръжте вкъщи “тайни запаси” от сладории, защото ЩЕ посегнете към тях, в крайна сметка, затова сте ги купили – именно, защото очаквате от себе си, че ще ви се дохапват. Ако сте навън – отново бъдете подготвени със здравословни варианти под ръка. Когато не успеете да устоите, не се самонаказвайте – това нито ще Ви помогне, нито ще Ви даде някакъв урок – само ще продължите порочния цикъл от неприятни емоции и стрес, водещи до още повече вредни храни и навици. И най-вече, научете се да приемате себе си и да си прощавате, не защото няма безгрешни хора, а защото няма кой друг да го направи вместо Вас...
Популярни търсения:
ПРЕПОРЪЧАНИ ПРОДУКТИ
